„Ефектът Люксембург“ черпи заглавието си от едноименния феномен в радиофизиката, документиран за първи път от радиолюбители през 30-те години на миналия век [1] . Този ефект, известен още като йоносферна кръстосана модулация, възниква когато сигналите взаимодействат в йоносферата, отразявайки и пречупвайки радиовълните. По подобен начин, в разпокъсания пейзаж на съвременното съществуване, понятията и концепциите свободно летят, и чрез объркване на сигналите и значението ние губим поглед върху това, което наистина ни заобикаля. Сред шума, процесът на смислено разбиране става неуловим, и като възможно обяснение за днешният житейски опит се появява огромна, неразбираема мрежа, състояща се от така наречените „хиперобекти“ [2]. Ефектите и проявленията на тези хиперобекти могат да бъдат широко разпръснати в различни местоположения, което прави цялата им форма невъзможна за виждане или усещане наведнъж, предизвиквайки самото понятие за субективност. Така индивидуалното преживяване избледнява в мъглата на несигурността и ние сме пренаситени с послания, скоро да се окажем изключени, без никога да разберем защо това се случва с нас. В днешно време, художниците се занимават с концепции и феномени, които са огромни, сложни и често надхвърлят човешките мащаби на разбиране. Изправени пред дълбоко взаимосвързаните феномени, оформящи съвременното съществуване, възниква един основен въпрос: Как може изкуството и по-специално живописта, да отрази тези сложни проблеми?
Някъде далеч в Аляска се намира полусекретно съоръжение, известно сред онлайн конспиративните кръгове под акронима HAARP (High-frequency Active Auroral Research Program). Източник на много конспиративни теории относно неговата цел, като предполагаемата способност да предизвиква земетресения и да ускорява глобалното затопляне, HAARP всъщност е бивш военен научноизследователски обект, който в момента се управлява от Университета на Аляска и е насочен към изучаване на свойствата и поведението на йоносферата. Чрез предаване на поредица от тонове и музика, използвайки амплитудна модулация (AM) на две различни радиочестоти, учените от HAARP успяха да възпроизведат и запишат „Люксембург ефект“, и ако сте достатъчно любопитни, можете да чуете тези записи. Те са странно красиви и призрачни. Чуваме звук, който няма разпознаваема връзка с оригиналните източници — нито музика, нито човешки глас. Вместо това, той се проявява като непрекъснат, атмосферен шум в планетарен мащаб. Основният акт на говорене и създаване на смисъл е изложен и опростен, няма артист или изпълнител, и нищо действително не се случва. В един смисъл, това е илюзия, но илюзия толкова завладяваща, че се превръща в лирика, това е музика.
Джошкун Сами и Шевкет Сюнмез, художниците, представени в изложбата „Ефектът Люксембург“, са запленени от темата за трансформацията на личните и колективните преживявания, която сама по себе си се превръща в процес на „сублимация“. Картините, параваните и асамблажите на Шевкет Сюнмез са изпълнени с лични спомени, предлагайки провокативно и загадъчно отражение върху съвременното визуално производство, и рециклирането на образи и символи. От друга страна, рисунките и платната на Джошкун Сами се потапят в по мрачните теми на регрес и разпад, но същевременно поддържат и диалогът с историята на медията. Днес изкуството често използва динамични медии и перформативни платформи, но двамата художници използват по-традиционни тактики и преосмисляния като средство за изследване. За тях платното е огледало за интроспекция, разширяваща се мрежа от препратки относно аспектите на процеса на „сублимация“. Този стремеж е сложен танц на елементи и идеи, предизвикващ ни да намерим баланс в сложност, където рационалната мисъл приключва и внезапно срещаме нещо изцяло и тревожно „друго“. Сякаш гледайки през увеличително стъкло, Сами и Сюнмез се занимават с теми като амбивалентността на визуалното възприятие, нарастващата несигурност на индивида и усещането за травма и загуба. Лишавайки своите произведения от тематично твърдение, художниците предизвикват възприятието на зрителя: Какво очаква той да види?
„Ефектът Люксембург“ ви кани да се приближите, за да чуете всички съмнения, несъвършенства и идиосинкретични качества, които двамата художници се опитват да предадат в смес от стилове, теми, повърхности и живописни пространства. Ако приемем, че съществуват два типа художници: единият, който е вкоренен в усещането за място и другият, който записва това, което вижда мимоходом, можем да твърдим, че Сами и Сюнмез притежават и двете качества. Тяхната примамлива характеристика е флуидността, която придават както на боята, така и на изобразеното, без да се опитват да бъдат остроумни или цинични. Може да се каже, че тази изложба е един процес на смесване на две различни индивидуалности, на двама художници, които използват своята алхимия, за да подчертаят крехката структура на образите във връзка с времето, пространството и паметта.
1. „Люксембургският ефект“ е феномен в радио комуникациите, при който сигнал, излъчван от мощна станция на едно място, се отразява обратно към Земята от йоносферата и се смесва с друг сигнал на същата или близка честота от друго място. Това може да предизвика необичайно смесване на сигнали, създавайки микс, в който елементи от двете предавания могат да се чуят едновременно. Ефектът е наречен така след наблюдения, направени с мощните радиопредавания на Радио Люксембург през средата на 20-ти век, които се чуваха да пречат на други излъчвания из цяла Европа.
2. „Хиперобекти“ е термин, въведен от философа Тимъти Мортън, за да опише обекти, които са толкова масово разпространени във времето и пространството, че надхвърлят локалните проявления. Мортън въвежда концепцията в своята книга от 2013 година *Hyperobjects: Philosophy and Ecology after the End of the World*. Хиперобектите включват неща като климатичните промени, ядрените материали и дори интернет – обекти, които са толкова големи и системно разпределени, че предизвикват конвенционалните начини на мислене за това какво е едно нещо.
Връзката между стената и произведението на изкуството винаги е била проблематичен въпрос в изкуството. Нещо, закачено на стената, автоматично придобива „декоративни“ качества. Периодичните кризи в експерименталните и интелектуалните области на изкуството подчертават силата на стената. Ограничената структура на класическите повърхности изостря тези проблеми, което води до това, че Шевкет Сьонмез работи върху паравани. Параваните не се нуждаят от стени; те канят зрителя на двупосочно наблюдение, създавайки циклично преживяване. Диагоналите под формата на триъгълници, включени във вертикално-хоризонталната опозиция, се превръщат в естествена част от произведението. Двойното значение, внесено от отражателните материали, които Шевкет Сюнмез често използва, допълва формата на паравана. Тази синергия прави връзката между съдържание и форма отворена за многослойни интерпретации.
Произведение: Шевкет Сюнмез, „Параван V“, 2024, Смесена техника, 180 х 90 см (x3)
„BY Residence“ изобразява модернистичен дом, топло осветен отвътре, разположен сред буйна растителност. Спокойната, хармонична атмосфера на картината, с интеграцията на съвременна архитектура и природа, предава усещане за баланс и устойчивост. Произведението може да се възприеме като ехо на „Империята на светлината“ на Рене Магрит, където контрастните елементи на ден и нощ създават сюрреалистична, но хармонична сцена. По подобен начин „BY Residence“ съчетава топлината на осветения дом с хладните, спокойни околности, обединявайки ги в единно, мирно съчетание.
Произведение: Джошкун Сами, „BY Residence“, 2023, Маслени бои върху платно, 130 х 97 см
“Горещо Шприцоване“ е резултат от процес, роден от размислите на Шевкет Сюнмез върху връзката между обекта на желание и „грешката“. Концепцията за сублимация е пряко свързана с този процес: опит да се превърне лошото преживяване в ядро на нещо положително. Обектите, които се превръщат в „грешки“ в нуждата от стандартизация на индустриалното производство, се трансформират в различни инсталации, асамблажи и картини, представляващи състояние на прераждане с различна идентичност и личен опит за изцеление. Близостта на аморфните изображения до формите на природния свят добавя още един слой. PVC материалите, които са основният символ на екологичната криза, парадоксално напомнят за екологичната криза на нашето време. Острият контраст между химическата структура на тези обекти и естествения вид на техните форми е парадоксален. Свикнали сме да обичаме всичко в ясна, полезна и еднократна форма. За Шевкет Сюнмез темата за „горещата инжекция“ спонтанно обръща този процес. Настъпва грешка, и оригинален, единствен и персонализиран обект се присъединява към живота, като ни кара да поставяме под въпрос всичко отново. Работата с намерения обект и неговата организация е опит за преодоляване на предизвикателство. Конвенционалните художествени практики имат различни задържащи механизми. Шевкет Сюнмез изпитва сериозен здравословен проблем по време на период, в който работи върху значението на материали като метал и пластмаса и организира изложби. Преодоляването на проблема отново става възможно чрез включване на индустриален обект, изработен от метал и пластмаса, в тялото му. В този смисъл, серията „Горещо Шприцоване” става символично изражение на личната история на Шевкет Сюнмез в процеса на създаване.
Произведение: Şevket Sönmez, серия “Горещо Шприцоване”, 2024, Смесена техника, 103 х 87 х 35 cm
Нуева Германия е селище в Парагвай, основано през 1887 г. в департамент Сан Педро от група германски имигранти, водени от Бернхард Фьорстер, зет на Фридрих Ницше. Фьорстер е бил антисемит и привърженик на арийското превъзходство, и си представял Нуева Германия като утопична колония, в която може да процъфтява расово чиста арийска общност. Въпреки това, начинанието се сблъсква с много предизвикателства, включително тежки условия на живот, болести и конфликти с местното индианско население. Самият Фьорстер се сблъсква с финансови затруднения и се самоубива през 1889 г. Въпреки неуспехите, колонията продължава да съществува, а някои потомци на оригиналните заселници все още живеят в района днес. С течение на времето, общността се интегрира с местното население и представите за расова чистота до голяма степен са изчезнали. Днес Нуева Германия е известна повече със своето историческо значение, отколкото с каквото и да било придържане към първоначалните идеи на Фьорстер. В картината, следа от кръв в тъмна гора някъде в Централна Европа символизира търсенето на расова чистота...
Произведение: Джошкун Сами, Нуева Германия”, 2023, Акрилни бои върху платно, 130 x 97 cm
Мислите за двойни значения и рефлексивни теми водят Шевкет Сюнмез до експериментален процес с различни материали. В изложба, наречена „Рефлексът на Лазар“, бяха изобразени последните рефлекси на мъртви тела. Тези движения, които създават впечатление за жизненост при мъртвите, са резултат от еволюционна нужда, датираща от времето, когато сме живели по дърветата: неволна нужда да се хванеш и оцелееш, докато падаш от дървото. Този рефлекс ни е запазил живи. В произведенията, където използва този метод, Сюнмез прави видими двойните значения. Зрителят е поканен да направи снимка с светкавица, като активно участва в създаването на произведението. Според Сюнмез, „истинското произведение“ е изображението, което се появява на устройството на зрителя. Цветното изображение може да стане монохромно, неутралният вид в средни тонове може да се превърне в остри контрасти, а антеропостериорните връзки се обръщат. Вторично изображение, невидимо с просто око, може да стане активно. Връзката между активни и пасивни форми става диалектична с постоянни премествания. Произведенията от тази серия са пример за експерименталното и отворено използване на материалните характеристики от страна на Шевкет Сюнмез.
Произведение: Şevket Sönmez, Параван V”, 2024, Смесена техника, 180 x 90 cm (x3)
Фразата „Nacht und Nebel“ (на немски „Нощ и мъгла“) има особено зловещо и историческо значение. По време на Втората световна война тя е използвана като кодово име за директива, издадена от Адолф Хитлер през декември 1941 г., предназначена да се справя с всички дейности в окупираните територии, които се смятат за враждебни на нацисткия режим. Според указа „Нахт унд Небел“ лица в окупираните страни, заподозрени в съпротивителни действия или актове срещу германската окупация, трябваше да бъдат арестувани и тайно депортирани. Ключовият елемент на тази политика беше пълното изчезване на тези хора без следа – затова терминът „нощ и мъгла“ обозначава, че жертвите трябва да изчезнат безследно, създавайки атмосфера на страх и несигурност. Също така, „Нахт унд Небел“ е заглавието на френски документален филм от 1956 г. на Ален Рене, известен със своето зловещо изображение на концлагерите и широко признат за своето историческо значение и въздействие върху паметта и разбирането на Холокоста.
Освен това „Нахт унд Небел“ има литературна връзка с Йохан Волфганг фон Гьоте. Фразата се появява в пиесата на Гьоте „Фауст“, в първата част на трагичната пиеса, използвана в сцена, където персонажът Мефистофел говори за своето мистично, тайно и сенчесто царство, описвайки го като „царство на нощта и мъглата“. Литературният произход на фразата е доста различен от нейното по-късно използване от нацистите. Докато Гьоте използва фразата, за да предизвика усещане за мистерия и свръхестественото, нацисткият режим я превръща в кодово име за политика на насилствени изчезвания и потискане. Трансформацията на фразата от поетично описание в символ на терор е ясен пример за това как езикът може да бъде манипулиран за напълно различни цели, и как културни препратки могат да бъдат присвоени в напълно различни контексти. Продължаващата война в Украйна е трогателен пример, при който ехото от миналото се повтаря в нови и също толкова разрушителни форми.
Джошкун Сами е художник, роден в България (1973), който в момента работи в Истанбул, Турция. Творбите му демонстрират нюансирана комбинация от стилистични елементи и съществуват в територията между експресия и фигурация, като често включват архитектурни и исторически препратки. Сами използва забравени, изоставени архитектурни обекти от близкото минало, разкривайки възможности за съществуването на анонимни, деполитизирани хомогенни пространства. Картините му често представят хоризонтално-базирано възприятие на времето и в някои от последните си произведения премахва също историзма и алюзиите, за да включи обекти, камъни, органични материи и празнини. Ограничената цветова палитра подкрепя процес, базиран на рисунката, правейки видимо усилието му да постигне живописни и формални стойности. Използването на приглушени, земни тонове създава усещане за безвремие и универсалност, докато подходът му към живописната фактура придават на произведенията му чувство за непосредственост и неотложност.
Практиката му изследва силата на паметта и нейната способност да възкръсва или да се трансфигурира в нови конгломерации и физически същности, и е подхранвана от интереса към колективните травми, причинени от война, изселване и тоталитарни режими, следвайки руслото на определен мисловен поток в рамките на европейската следвоенна живопис. Чрез своите опити да се ангажира с една изчезваща, победена историческа памет, Сами изследва противоречията които модернистичният проект с всичките си аспекти е донесъл, разглеждайки колективната памет като форма на разказване на истории. Използвайки препратки и мотиви на модерност, прогрес, регрес и големите наративи на миналото, той подхожда към паметта като феномен, който е неосезаем и абстрактен. В някои от своите картини илюстрира как политическото е сведено до своето гротескно измерение, с борби за власт, развяване на знамена и препродаване на въображаеми мечти и може да се каже, че е по дирите на един вид „призракология“, разглеждайки как дневният ред на съвременните общества е формиран от призраците на миналото.
Самостоятелни изложби
Творбите на Шевкет Сюнмез (1978) – също български художник, живеещ в Турция – навигират в едно пространство между влиянията на минали художествени периоди и съвременни културни явления. Неговите композиции, закотвени в изобразителната памет на историята на изкуството и понякога директно препращащи към известни шедьоври, остават несъмнено модерни поради формите и фигурите, които ги населяват. Въпреки, че композициите черпят от богатата тъкан на историята на изкуството, иконографският цикъл на Сюнмез е вкоренен в настоящето. Той използва своя архив като основа за конструиране на загадъчни, фигуративни и полуабстрактни композиции. Взаимодействието между исторически препратки и съвременни образи генерира наслоен визуален наратив, който намеква както за личната, така и за колективната памет.
В днешната преобладаваща култура на изображения, Сюнмез постоянно се изправя срещу налагането на образи, оформени от определени „паралелни“ структури. Тези структури, възприемайки себе си като превъзхождащи индивидуалните идентичности, имат тенденцията да се капсулират, явление, което може да бъде описано като процес на „фетишизация“. Творчеството на Сюнмез може да се характеризира като решителна съпротива срещу този процес. Черпейки вдъхновение от разнообразни източници като масмедиите, историята, лични архиви, изкуството и ежедневния живот, Сюнмез се стреми да изгради лична перспектива, която прегръща противоречията между индивидуалните и колективните интерпретации на времето и историята. В хода на творческия му процес събитията и характеристиките на 20-ти век имат особено значение. В момента той се стреми да съчетае спектър от идеи, използвайки експериментален подход, вплитайки различни техники и методи на представяне, като напоследък се обръща към паравани и висящи повърхности. Този подход е подобен на разглобяването на еднообразието, присъщо на съвременното разбиране за модела между индивидуалните и колективните алгоритми.
Централно за практиката на Сюнмез е неговият акцент върху самия процес на рисуване. Полуабстрактният характер на неговите композиции допълнително размива границите между намерение и случайност, водени от импровизационно изследване и създавайки динамична игра между контрол и спонтанност. В някои от своите произведения, разтопени пластмаси и странични продукти от химични процеси придават на повърхността на платното спонтанност и свежест, които насърчават зрителите да разнообразят своите очаквания за една картина и да се ангажират с етичните, физическите и политическите измерения на нашите взаимоотношения с взаимно заплетените процеси на масово производство и замърсяване на околната среда. Заинтригуван от темата за трансформацията на лични и колективни преживявания, той изследва тази концепция и чрез процеса на „сублимация“. Неговият архив се превръща в един вид археологическо търсене, разкриващо пластове както на личната, така и на колективната памет, докато той навлиза в познати мотиви и ги интерпретира. Трансформацията на тези преживявания във визуална форма е, сама по себе си, акт на сублимация, където спомени и емоции изграждат композиции. Този процес позволява сливането на личната история с по-широки културни препратки, предлагащи на зрителите поглед в психиката на художника. Въпреки че разпознаваеми фигури и форми се появяват, те често са завоалирани или фрагментирани. Това се усилва и от спомени от личната история, които Сюнмез вплита в тъканта на своите картини. Като избягва чисто наративните сцени, художникът кани зрителите да интерпретират произведенията чрез собствените си преживявания и познания.
Самостоятелни изложби
